Анабел 3

Не знам защо, но това име винаги ми е било зловещо...

Отново реших да настръхна от страх... и погледнах към нея. - "Анабел"

Не 1, 2, а 3! Най- новата ужасяваща история от сагата за куклата- кошмар.

Не отидох да го гледам с никакви очаквания. Все пак филмите на ужаси се правят по един и същ начин (повечето) - "група тийнейджъри отиват на излет и колата им се разваля..."

E тук беше маалко по- различно, но лично аз бих дал оценка на филма- 4/6. 

Не ходете да го гледате, ако не сте се запознали с предните две части.

Този ужас ме привлече защото е по истински случай.

Истинската история за Анабел 

Трейлър

Ако обичате ужаси- този филм е определено за вас! 

Играта на играчките 4

 ИГРАЧКИ ИГРАЧКИ ИГРАЧКИ!

- Любимата дума на всяко дете!
Вчера изгледах поредната (последната) част от поредицата за каубоят Уди и неговите приятели.
Като видях трейлърът на филмчето си казах: " Хммм ДИСНИ отново иска да ни вземе парите...просто така. Та нали имаше 3-ти филм...гранде  финале?"
Ако трябва да бъда искрен, аз лично щях да си оставя трилогията по този начин и нямаше да разпъвам локуми, но 4-та част на филма ми показа, че може да бъде още по-добре!
С по-добър и ясен финал.
Разкри развитието на отделни персонажи...но нека спра дотук!

Трейлър

Агресията

 Привет на всички! Днес ще попишем за агресията- от къде произлиза,защо се поражда и можем ли да я премахнем напълно?


Всеки един от нас се е сблъсквал с агресивни личности- било в къщи, училище, улицата и къде ли още не. Понякога ние самите реагираме агресивно върху заобикалящата ни среда.

Агресията при децата в ранна възраст е елемент от здравословното им развитие, но тя може да присъства у дедето още от самото раждане. По този начин- то изучава околният свят.
Дори когато иска толкова много нещо, но не може да го получи, детето използва агресия за постигане на целта. При повечето деца, пикът на агресията е в периода между 18 месеца и 3 годишна възраст. И тогава едва започва да използва думите за общуване, то използва и действия, за да изрази мисли и чувства.

В другата крайност липсата на агресия също може да бъде тревожен признак, особено ако детето е твърде спокойно и не проявява никакви емоции.


Минава време. Детето пораства и отива да се учи в училище.
Във всяка затворена група- например в един клас, винаги има борба за лидерство.
(високи оценки, харесване и т.н) Това е заложено в човешката природа.
Дори и несъзнателно, децата се опитват да станат водачи. И понеже нямат достатъчно житейски опит- те използват грубата сила за постигането на своите цели.

Казано е " В джунглата оцеляват само силните." - така се счита и в нашето общество.
Ако си мълчалив, нямаш мнение, скланяш глава (когато си прав в ситуацията) - то това те прави  слаба личност. А агресорите само това чакат.
Колкото повече толкова по- добре!
Агресията е навсякъде. Важно е да знаем как да я владеем.

Като заключение искам да ви дам съвет:

Не унищожавайте агресията у себе си.- не знаеш кога може да ти помогне.
Научете се да  я владеете и продържете да учите и останалите на това.

Царят завладява отново кината след 25 години

                                                                       

                                                                     

                                                                    

                                                                Едва ли има някой, който не гледал един от най- известните филми на Уолт Дисни " Цар Лъв".

Филмът е изцяло нова игрална версия на глобалният феномен.

Режисьор на проекта е Джон Фавро, който успешно пресъздаде и "Книга за джунглата" ( 2016).

Ролите ще озвучават актьорите:  Доналд Глоувър, Сет Роген, Чуетел Еджиофор, Били Ейхнера, Джон Оливър, Киген-Майкъл Ки, Бионсе Ноулс и Джеймс Ърл Джоунс.

Музиката: Ханс Цимър, Елтън Джон и новото попълнение - Бионсе Ноулс и Доналд Глоувър. 

А за тези, които не си спомнят сюжета:

Историята се развива в сърцето на Африка, където царят лъв, Муфаса обучава своят син - Симба за бъдещ цар.

Братът на Муфаса, Скар не е на същото мнение и крои зъл план за да се добере до тронът. 

Планът му провървява, но Симба успява да надвие смъртта и намира спасението у двамата си нови приятели - Тимон и Пумбаа. 

Дали Симба ще надвие злият чичо и ще стане цар... ще разберем на 19 юли в кината.

"Цар Лъв"  ще бъде един от първите филми, които ще бъдат пуснати в канала на ДИСНИ + , заедно с "Играта на играчките 4" , " Замръзналото кралство 2" и "Капитан Марвел".

Привет на всички!

Знаем, че доста дълго време отсъствахме от блогът ни, но ето че вече сме тук!
С пълна пара ще ви доставяме интересни новини около книгата и други забавни факти!
Извиняваме се за дългото чакане. Явно процесът на издаване на нещо голямо- трябва да почака. 
С  удоволствие ще ви информираме  кога излиза романът " Валион" -  посветен на любовта и мистерията.

Долу в дясно можете да видите картата на островът Ахьола- земя недокосвана от цивилизацията. Това е домът на племената "Миеру" и "Окреана".

Семейна Тайна

Надяваме се, че празниците ви продължават с пълна пара! А ние ви предоставяме малка  част от  самото начало... 

Пожелаваме ви  весело посрещане на Новата 2017 година! Нека бъде напълно ползотворна за всички! Не спирайте да се вдъхновявате от даровете на живота!

                                                            Семейна Тайна 

                                                         

Малцина от племето знаеха за  тайната на Лийна и Дафари. Никой  от диваците не смееше  да разговаря за  трагичната история. В края на селото имаше малка къща, която беше твърде занемарена за  живеене.Възрастните плашеха децата си,че в нея обитават страшните чудовища от кошмарите им. Изсъхналите  дървени стени  бяха обгърнати с големи гъсти паяжини и малки тревички се показваха от процепите. Покривът- пропаднал, а прозорците бяха зазидани с кал. Самият вид на малката къща потискаше всеки поглед.  Единственият  човек, който си позволяваше да я посещава  беше жената на вожда- Лийна.  Правеше го при  всяко  пълнолуние, когато всички спяха. Влизаше в забравеното помещение и  стоеше в мрака с часове наред. По време  на поредното пълнолуние, тя влезна в “спомените” си. Започна да обикаля в тъмното като опипваше разцепените стени.Човек  можеше  да я обърка с красив призрак, танцуващ в тишината. Лийна успя да се добере до  малка дървена фигурка под формата на човек.  В ръцете си държеше малка кукла, направена за нейното дете- това бе единственият спомен останал от него.Задържа я в ръцете си и започна да пее тиха  приспивна песен ,а  очите й  бяха впити в  остарялата вещ.

- Винаги ще си в сърцето ми съкровище мое! –  говореше тихо  на куклата.

- Където и да си.. аз те усещам и знам, че си добре. Вярвам, че един ден ще мога да те видя и прегърна! Сигурно си станал голям и силен мъж. Моля те, не се сърди. Обичам го, но не така както теб. Ти си мой  първороден син! Искам да видя искрата в очите ти отново! Където и да си ...там долу, аз ще те обичам. Дори и да не помниш майка си.- за момент замълча и затвори очи.

В съзнанието  играеха спомените от раздялата  със синът й, Баку. Той беше на шест години,когато бе отвлечен от  племената от “долната земя”.  Месеци преди да го отведат, детето сънуваше странни сънища.

- Мамо- стенеше той. Размахвайки с ръце, момчето извика още веднъж по-високо - Мамо!

Лийна  го прегърна и тихичко замърмори с нежен, гъргорещ глас. Топлата близост на женското тяло и успокоителните звуци достигнаха до трескавото съзнание на момчето и то се успокои. Беше спало на пресекулки цяла нощ, често будеше жената с мятането, стоновете и несвързаното си бълнуване. Звуците бяха непознати, различаваха се от словата, изричани от хората в  клана. Лееха се с лекота, гладко като звуците се преливаха. Баку все още не можеше да възпроизведе доста от тях. Но специално тази комбинация от звуци се повтаряше тъй често, та  Лийна се досети, че това е името на някой от “тях “.

„Не е възможно да идват..“, мислеше Лийна..

Точно преди  двадесет луни няколко членове от долната земя навестиха племето. Те спокойно достигнаха  повърхността   и нахлуха в селцето им. Малкият Баку си играеше близо до къщата, но играта му бе прекъсната от нашествениците. По-страховито отблъскващ “човек”  момчето не бе виждало през живота си. Фигурите на нашествениците бяха слаби,покрити  с люспи като тези на влечугите .Едната страна върху лицето на съществото  бе покрита с белези и капаче от кожа прикриваше мястото, където трябваше да се намира едното му око. Тъмните детски  очи се  срещнаха с кървавите и тогава Баку  чу някакъв глас в главата си.

-  Не се плаши дете. Ние сме тук за да помогнем на теб и семейството ти. Къде са те?

Момчето посочи с пръст към  кратката пътечка,която водеше към останалите колиби.

Огромният гущер кимна в знак на благодарност и потегли към тях.  Баку започна бавно да ги следва.  В последния миг, детето  успя  да  зърне семейството си, което изглеждаше безпомощно. Огромните нокти посочени към детето - обясняваха, че трябва да го вземат заедно с тях. Лийна падна в краката на гигантите и започна да се моли.  Никой от диваците не разбираше какво обясняват странните посетители. Никой не си позволи да застане срещу тях.

- Гората Ви си отива, а това дете ще я спаси! След години ще сте ни благодарни, но сега е време да го отведем.

Тишината ги потискаше. Очакваха  да си променят мнението в последния момент, но не го направиха.  Главатарят позволи на Лийна и Дафари да се сбогуват с рожбата си.

-С какво сме заслужили да те загубим толкова рано, сине! – Лийна не можеше да си вземе въздух от мъка. Дафари силно го прегърна и му каза:

- Стой силен! Независимо къде си! Ние сме тук и ще те чакаме! Обичаме те синко! Не ни забравяй!  А детето отговори най-смирено:

- Мамо, татко всичко е наред! Всичко ще бъде наред! Не тъгувайте за мен! Аз ще се върна и няма да ви забравя!

След  тези думи, детето се запъти към огромните гущери. Те познаваха навиците му и знаеха,че ще го превърнат в нещо  повече.

Смразяващ  крясък на орляк  нощни птици прекъсна спомена  на Лийна. Орлякът се издигна във въздушната бездна: почна да слиза върху скалите. Тогава дивачката реши да се прибере в къщи преди някой да е забелязал отсъствието й. 

Хумор - експлозия на конфети, блестящи цветове и блясък

Привет от нас!
След като есента е тук и започва да става  все по- мрачно и студено, ние ще ви помогнем как да се справите с лошото настроение. 

Какво представлява смехът?

-Смехът е емоционална реакция на чутата весела реплика, хумористична ситуация или действие. Смехът неочаквано променя обстановката и осигурява неочакван обрат на ситуацията.
При всички случаи, с хумор животът е много по-лек и приятен. Чувството за хумор позволява лесно да се общува. Хората, които имат способност да оценяват ситуацията и да се шегуват тактично, винаги са по-добре приети и изненадват околните с весели шеги и закачки. Точно хората с чувство за хумор имат специално положение в обществото и получават признание, уважение, авторитет и внимание.

Тези личности могат лесно да се справят в трудни ситуации, могат да понесат неуспеха и да продължат напред с усмивка. 


~Смехът, независимо от несериозността на хумористичната ситуация, е психологическа защита. По същество смехът е изхвърляне на напрежението. Винаги, винаги, винаги!

Съществуват няколко вида на хумор. Всеки знае, че пошлия, язвителен и рязък хумор често се среща сред младежите. Интелигентният човек може да развесели с тънка сатира.


Как да развием чувство за хумор??

- Мнозина вярват, че чувството за хумор е по рождение и не може да се развие. Но със силно желание и готовност да се учи – всичко е възможно! В днешно време има много курсове и семинари, които учат хора с различни възрасти, характери и темперамент, да развият своето чувство за хумор. Посещавайки постоянно тренинги с цел развиване на чувството за хумор, хората придобиват умения за „душата на компанията“.

-За да научите как да се шегувате, наблюдавайте хората, които знаят как да го правят.

Сигурно във вашето обкръжение има такъв човек, душата на компанията, който излъчва веселие и позитивизъм. Обикновено хората обичат да общуват с такива хора, прекарвайки времето във весела компания и положителна атмосфера. Наблюдавайте шегаджията, настройте се на неговата вълна, копирайте неговото поведение и действия

- От време на време си задавайте въпроса: „ А как би постъпил той на мое място?“ и правете същото.

След известно време ще почувствате, че у вас се появява талант на хуморист, в началото незначителен, но постепенно чувството за хумор ще нараства. По този начин вие ще придобиете непосредствен дар да веселите хората. Ако развивате способността да се шегувате, с времето ще станете душата на всяка компания, веселяк, излъчващ положителни емоции.


- Човек, който страда от комплекси ще успее много трудно. Изводът е един – изхвърлете комплексите!!!

Всичко ще бъде наред, аз ще успея! С позитивизъм по-лесно се върви напред по живота. Един жизнерадостен и щастлив човек, обичащ себе си и всички наоколо, има много повече шансове да развие чувство за хумор и да блести в компания. Положителният заряд с енергия и усмивката са най-необходими за развиване чувството на хумор. Усмихвайте се, радвайте се, дори на дребни неща. Излъчвайте позитивност и радост.

- Изводът е, че шегата трябва да се поднася правилно и в подходящия момент.

Трябва да помните, че дори празната, неудачна шега, поднесена правилно и в подходящия момент, може да предизвика буря от положителни емоции и смях.